Първите сведения за селото са от турски документи от 17 век, в които се упоменават броя на домакинствата.
Селото се намира в район обитаван от древни времена. Свидетелство за това са няколко броя тракийски могили в землището, които за съжаление не са проучени. Под селото се намират разкопки на римска вила "Рустика" от V-VI век, принадлежала на едър римски земевладелец.

През времето на национално-освободителните борби,  Долна Кремена е едно от селищата в региона, чиито жители се включват най-активно. През 1872 г. Васил Левски посещава селото и в църквата учредява местния революционен комитет.

Когато през м.май 1876 г. Христо Ботев слиза на Козлодуйския бряг, долнокременските мъже, създали своя чета излизат над селото по посока на гр. Враца в очакване на четата на Ботев, така както е бил предварителния план. За съжаление другите села не подпомагат четата, което води и до нейния фатален край. Разбирайки, че в гр. Враца е пълно с башибозук, въоръжената чета се връща в селото и скрива оръжията. Но за нейните действия е научил турския военноначалник от Враца и издава заповед с. Долна Кремена да бъде запалено за назидание. Изпратена е войска, която да изпълни заповедта. За щастие в този момент завалява проливен дъжд и това спасява селото от опожаряване. Убит е само оръжейника на четата - Муцо Метов. 

В четата на Христо Ботев е участвал и един долнокременчанин - Никола Минков.Той доживява Освобождението.
През Балканската и междусъюзническите войни от селото са мобилизирани много мъже и около 30 от тях не се завръщат. Те оставят костите си по бойните полета на днешна Гърция и Сърбия. През 1923 г. има още две жертви. През периода 1941-1944 г. от селото са убити няколко ятаци и партизани. През Втората Световна война от Долна Кремена загиват още двама войници.Така борческото село дава общо 51 жертви, отдали живота си за своята Родина.